Марин Илиев Жечев е български учен – химик, изследовател, поет, публицист, учител, енциклопедист. Роден в село Въбел, сега квартал на Търговище през 1914 г. Завършва химическия факултет на Софийския университет. През 1930 г. печата във в. „Младежко земеделско знаме”. Идейно симпатизира на БЗНС – Врабча 1. Завършва Школата за запасни офицери и е награден със сребърен часовник от Цар Борис за отличен успех.  От септември 1944 до май 1949 г. е асистент по химия във Физико-математическия факултет към Софийския Университет, когато е уволнен и въдворен в концлагера „Богданов дол”, а през декември преместен в Белене. Марин се е шегувал, че е бил един от основателите на лагера. През 1950 г печели конкурс със стихотворение за мира, а втора остава Елисавета Багряна. Това е последният анонимен конкурс в България. През 1956-1959 г. е изпратен отново на остров Персин, където е и приятеля му Йосиф Петров. Открива лекарства против хрема, гъбички, гнойна ангина, дълго време работи по лекарство срещу рака. През 1977 г. представя пред Министерството на народното здраве препарата „Въбелин” като средство срещу грипа, няколко поликлиники в София използвали препарата „9,10″ като заместител на риванола, създава боен газ. Съавтор заедно с проф. Александър Спасов на публикации с химични изследвания. Помага на много хора с лекарства, които сам приготвя. Негов ученик и приятел е Радой Ралин. Умира на 1-ви ноември 1989 г. в родното си село, само няколко дни преди да чуе „камбаната на промяната“, за която е мечтал.    

За автора