Съседи

В старото гнездо, под наш’та стряха,
три малки лястовички спяха.
Но щом с обяда майка им пристигна,
сборичкаха се, шум се вдигна.

Блажено дремещ, рижият котак,
уши наостри, размърда мустак.
Към гнездото с лакома надежда,
той често тайничко поглежда.

Ала трите птичета съвсем не са наивни,
изяждат си обяда, за да бъдат силни.
Мама всеки Божи ден им казва
от гнездото да не се показват,

за да не падне някое случайно
във лапите на котето нахално…
Веднага щом по техните крилца
поникнат черни, лъскави перца,

от гнездото те ще излетят сами.
Големи и безстрашни са. Нали
птерозаврите са техни прадеди?
Но когато лятото горещо,

изморено, есента посрещна,
лястовичките заминаха на юг,
а котакът Рижко си остана тук.
И както редно е, за скъп съсед,

със който ще се срещат занапред,
върху парченце палмово листо,
лястовичките написаха писмо:
“Скъпи Рижко, ние сме добре.

Стигнахме чак до Червено море.
Знаете ли, че на неговия бряг,
всъщност никога не пада сняг?
А Вие как сте? По цял ден ли спите?

Май, безпаметно за Вас минават дните…
Тревожим се, че гладен може би стоите,
а хрумнало ли Ви е мишки да ловите?
Хайде, останете си със здраве!

До скоро! Поздрави,
семейство Черноглави.”

Румяна Станчева