По червения килим

            Пътешествия, които нямат край са много по-вълнуващи и даващи простор на фантазията и мечтите. Съществува легенда, че в Тибетската пустуш, на север от Хималаите има долина, неозначена върху никоя карта на света. Долина, в която времето е спряло. Там хората живеят в мир, любов и радост по стотици години. Тази местност се наричала Шангри-Ла и била раят на земята. Според легендата изворът на свещената река Ганг падал от небето и там се намирала тази вълшебна долина, събуждаща интересни слухове. Никъде другаде освен в Индия не е толкова неясен пределът между реалността и легендата. В нашата претоварена, динамична и материална епоха, ние хората все още мечтаем за свят отвъд тук и сега. Питах се в този изгубен и чуден свят дали е възможно да се отиде физически или само духовно. Мисля, че много от нас вярват в своя собствена Шангри-Ла. А сега бих искала да споделя с вас как преоткрих и построих за себе си тази бленувана и свещена земя.

Краси и Нушка ни подариха един много вкусен и приятен Ден на благодарността в техния красив дом, за което съм им признателна и благодарна. На връщане от тях в колата, започна да ме поболва сърцето, но не като от несподелена любов. Мислех си как ще се прибера у дома и как ще ми мине като си изпия аспиринчетата. За празника дъщеря ни Таня си беше дошла от Чикаго и щом чу за болежките ми, веднага ме „телепортира“ в Бърза помощ до нас. Докато ме преглеждаха и ми вземаха кръв за изследване се майтапех и пусках шегички за радост на медицинския персонал. Но в момента, в който дойде резултата от кръвните тестове и се оказа, че хемоглобина е с катастрофално ниски стойности, чувството ми за хумор емигрира в дън земи телилейски. Нашата дъщеря си пада малко диктаторка – Хитлер, Сталин и Мусолини на квадрат, та много бързо ме уреди и ме настаниха в две стаи с диван, маса, телевизор – все едно че съм отседнала там за купон. „Радвах се“ на целонощното внимание и грижи от страна на лекуващия персонал, които на всяка петминутка ме бодяха, кръвопреливаха и питаха как се чувствам. Казвах им, че никога не съм се чувствала по-добре

Цяла нощ броих минутите до идване на утрото и до момента на моето изписване. Никога не съм предполагала, че ще си мечтая с такава любов за моето собствено легло, за моята баня, за моята къща…. Дори отново се влюбих в собствения си мъж, колкото и невероятно да звучи това. Оттогава до сега се гледаме с влюбени очи като от турски сериал и нито веднъж не съм яхвала метлата. Е, не обещавам, че завинаги ще се разделя с това превозно средство. През тази нощ си направих една дисекция на душата и преосмислих приоритетите в човешкия живот. Ядосваме се за слънцето, за сянката, за дъжда, за сушата, за бримката на чорaпогащника и за какви ли още не глупави, маловажни и дребни неща. И забравяме да благодарим за най-голямото щастие – че сме живи и здрави, че сме заедно със семейството си и че имаме подкрепата на добри приятели. В такива моменти човек си прави хигиенизация на контактите и отсява истинските приятели. На всички тях благодаря от сърце за вниманието, съветите, грижите и вкусните, полезни храни, с които повишаваха стойностите на хемоглобина и подхранваха кръшната ми снага.
            Приятели не ценя по титли и услуги, те внасят мир в душите ни човешки. Останалите са в графа „и други“ като допуснати печатни грешки.
          А сега очаквам обаждането на нашата много добра лекуваща лекарка д-р Ганка Спасова и се моля и надявам здравословният проблем да е разрешен окончателно и безвъзвратно.
          На всички вас, които отекчих с драматичните ми писания, пожелавам да изградите своята собствена Шангри-Ла, без да се налага да минавате по трънливия път на мойте патила.
Нека бъдем здрави, благодарни и добри,
щастие не се се купува само с пари.           
И нека не забравяме, че когато играта свърши, царят и пешките се прибират в една и съща кутия.

Емилия Димитрова

Вашият коментар