По червения килим

С посрещането на всеки рожден ден, губим част от младостта си, но получаваме опит и някаква мъдрост (а слд време и граничеща с глупост). Моят мил съпруг, Мики, навъртя нецензурната бройка години според Кама Сутра. Да са му честити! Да беше имал късмет да се роди на 29 февруари, сега щеше да е във възрастта на любовта. Ама уви, не би. Никой не може да избяга от себе си, нито пък да смени посоката на движението във времето. Възползвахме се от поканата на нашата дъщеря Таня и заминахме да посрещнем празника и Великден при нея в Чикаго.

Най-добрите й приятели организираха сюрпрайз парти за Мики в корейски ресторант. И понеже собственикът беше част от компанията им, бяхме посрещнати като „връзкари“. Толкова целувки и прегръдки мъжът ми май не беше получавал дори и в предбрачния си период. С изтънченото си чувство за хумор — тип погъделичкай ме, че да се захиля, цяла вечер очаровах компанията. Дали, за да ме ухажва или за да ми затвори устата, 30-сет годишния собственик на ресторанта каза, че специално за мен отива да ми донесе „Виктория Сикрет“. Аз веднага „гърчав надуй се“ изпънах снага в очакване той да ми вземе мерките. А той каза, че ми ги знае наизуст. Поднесе ми едно питие с фойерверки, огън и цвят на море, което разтуптя моето сърце. Дали за да не заподозрем готвача, че ни яде от месото или за да ни научат да готвим, храната приготвяха пред очите ни във вградено в масата барбекю. Няма да описвам каква вкуснотия беше, че в момента ме гони вълчи глад, който няма да потуша, защото отиваме на агнешко погребение в Нушка и Краси по случай Гергьовден.

    И така както тайничко си пресмятах, че ще ми хвъркне месечната ми надница, за да платим сметката за този купон, сервитьорът дойде и обяви, че всичко е пито-платено. Ама де да знаех — щях да си поръчвам двойно от всичко, та да изкараме до края на месеца.  


    Happy birthday и многоя лета,
    изпяхме му хорово и акапелно.
    Вдигнахме наздравица за късмета,
    за любов и щастие безпределно.


    За закуска на следвашия ден, реших да покажа и аз колко съм ларж и обявих, че ще им приготвя качамак със сирене и пръжки. Отидох в магазина, но само като видях цените промених менюто на попарка и чай с танци.
    Следобед Таня ни заведе на шопинг и облече Мики от главата до краката. За капак му купи една пижама на стойността на сватбения му костюм. Той обаче каза, че само тези, които го поканят с преспиване, ще имат това безценно удоволствие да му видят пижамата. По този повод поканих чаровни дами на женско парти. За това какви кулинарни шедьоври бях приготвила смятам да не коментирам — нали съм всеизвестна с пословичната си скромност. Колкото и тривиално да звучи — скромността краси човека. За това не искам да се разделя с последната ми останала хубост. А милите ми гости толкова ядоха, пиха, веселиха и ме хвалиха, че нито една не се сети, че може Мики да има пижама Версаче за показване с преспиване. Остана си капо този строен и снажен младеж. Но как така изведнъж вчера му се скъсиха краката и крачолите му се оказаха дълги, та се наложи да се раздели с пижамката, останала необлечена, непоказана и неомачкана.
    Но затова пък мили дами не се бавете
    и валутата от пълния му джоб разтоварете.
    Преди аз да съм се постарала,
    до шушка парите му да съм обрала.               

     На печелившата честито!  

    Емилия Димитрова

    Вашият коментар