По червения килим

Чудя се дали, когато Хемингуей е озаглавил книгата си „Безкраен празник“, не е визирал моят живот. Защото се оказва, че животът ми е един безкраен празник, само дето аз не зная за това. Живеем в един отвратително наситен информационен океан. Всяка сутрин, когато отворя интернета, разбирам каква веселба ме очаква. Щом видях сватбената ни снимка във Фейсбука на 29 май, веднага осъзнах колко бързо и безвъзвратно са отлетели цели 36 години от първата илюзия в брака. Научният ми принос за този период е, че оборихме третия закон на диалектиката, че противоречието ражда прогреса. А при нас 36 години противоречия и …. никакъв прогрес. Понякога се чувствам токова глупаво, колкото и със сигурност изглеждам. Но навремето не можах да устоя на страстните пориви на мъжът ми, влюбен в софийското ми жителство. Което обаче не му свърши голяма работа, защото дойдохме в Америка и станах неудачник от световна величина, но свикнах и взе да ми харесва това. Не можеш да върнеш пържените яйца в черупката, а обратен път няма, тъй като пицата на видния диетолог Симеон Дянков вече е раздадена и изядена. Предстои гнойните възпаления на политическото съзнание да се пукнат с гръм и трясък и не ми се иска да участвам в тази революция.

На 30 май Фейсбукът ми разкри, че имам имен ден и преди да започна да готвя и да си оправям леглата, първо се гримирах, фризирах и парфюмирах в чест на гостите, за да не изпаднат в потрес. В един период по време на комунизма, празнуването на именните дни беше забранено, тъй като повечето бяха имена на светци. Но прозорливата гениалност на Вожда прекрати забраната с думите: „Никой не помни кога съм роден, но всеки знае, че съм Тошо.“
А с тази детска, неукрепнала психика, на 1 юни празнувах и Ден на детето. 
За тройния празник си бях харесала една картина в ренесансов стил и тайно се надявах, че мъж ми може да ми направи този армаган. Естествено мерака заявих с императивен тон. А той отби топката като каза: „Ако искаш да ти закача нещо красиво на стената, просто ще ти купя огледало. Не може всички да са слаби. Някои трябва и да са красиви.“ При тези думи отмених скандала за по-късна дата. Истинският мъж не е този, който се сражава със змей заради теб, а е този, който е с теб, когато змеят си ти! Няма значение какви са извивките по тялото ти, ако не можеш да ползваш онези по мозъка. Аз веднага ги включих в действие, като прекратих стачката с готвенето и спретнах такава вечеря—горме, че на него сигурно му се прииска и следващите 36 години да ме изтърпи. И за да изглежда по-загадъчен, а не като прочетен вестник, това го запази в тайна. Но аз още утре ще я разбуля, защото ще си купя маргаритка, за да й скубя листенцата. Отговорът на „любовния роман“ ще споделя с вас в следващия „червен килим“.

А до тогава — пожелавам ви чао!

Емилия Димитрова

Leave a Reply