По червения килим

Чудя се дали, когато Хемингуей е озаглавил книгата си „Безкраен празник“, не е визирал моят живот. Защото се оказва, че животът ми е един безкраен празник, само дето аз не зная за това. Живеем в един отвратително наситен информационен океан. Всяка сутрин, когато отворя интернета, разбирам каква веселба ме очаква. Щом видях сватбената ни снимка във Фейсбука на 29 май, веднага осъзнах колко бързо и безвъзвратно са отлетели цели 36 години от първата илюзия в брака. Научният ми принос за този период е, че оборихме третия закон на диалектиката, че противоречието ражда прогреса. А при нас 36 години противоречия и …. никакъв прогрес. Понякога се чувствам токова глупаво, колкото и със сигурност изглеждам. Но навремето не можах да устоя на страстните пориви на мъжът ми, влюбен в софийското ми жителство. Което обаче не му свърши голяма работа, защото дойдохме в Америка и станах неудачник от световна величина, но свикнах и взе да ми харесва това. Не можеш да върнеш пържените яйца в черупката, а обратен път няма, тъй като пицата на видния диетолог Симеон Дянков вече е раздадена и изядена. Предстои гнойните възпаления на политическото съзнание да се пукнат с гръм и трясък и не ми се иска да участвам в тази революция.

Чети още

По червения килим

С посрещането на всеки рожден ден, губим част от младостта си, но получаваме опит и някаква мъдрост (а слд време и граничеща с глупост). Моят мил съпруг, Мики, навъртя нецензурната бройка години според Кама Сутра. Да са му честити! Да беше имал късмет да се роди на 29 февруари, сега щеше да е във възрастта на любовта. Ама уви, не би. Никой не може да избяга от себе си, нито пък да смени посоката на движението във времето. Възползвахме се от поканата на нашата дъщеря Таня и заминахме да посрещнем празника и Великден при нея в Чикаго.

Прочети още