По червения килим

От почти 30 години живея в тази държава на неограничените възможности с многобройно ограничено, мислещо население. И се чудя аз ли бавно схващам или част от мозъка ми започва да атрофира, та не мога да разбера някои неадекватни реакции и криво разбрани човешки действия. Каквъв грандиозен абсурд?! Един човек строшва от бой и нанася 104 удара по главата на друг човек, три пъти го нокаутира, и цяла зала го аплодира, поздравява и му се възхищава.

прочети още

По червения килим

Идва момент да се замислим каква беше година, която изпратихме. Дано за повечето от нас 2018-та да остане само с хубави спомени и успешно приключени изпитания, с които ни е срещнала съдбата. Нека запомним изминалата година с добро и да очакваме новата 2019 г. с надежда за повече щастие и късмет. 

Прочети още малко де …

По червения килим

            Пътешествия, които нямат край са много по-вълнуващи и даващи простор на фантазията и мечтите. Съществува легенда, че в Тибетската пустуш, на север от Хималаите има долина, неозначена върху никоя карта на света. Долина, в която времето е спряло. Там хората живеят в мир, любов и радост по стотици години. Тази местност се наричала Шангри-Ла и била раят на земята. Според легендата изворът на свещената река Ганг падал от небето и там се намирала тази вълшебна долина, събуждаща интересни слухове. Никъде другаде освен в Индия не е толкова неясен пределът между реалността и легендата. В нашата претоварена, динамична и материална епоха, ние хората все още мечтаем за свят отвъд тук и сега. Питах се в този изгубен и чуден свят дали е възможно да се отиде физически или само духовно. Мисля, че много от нас вярват в своя собствена Шангри-Ла. А сега бих искала да споделя с вас как преоткрих и построих за себе си тази бленувана и свещена земя.

прочети още

По червения килим

Чудя се дали, когато Хемингуей е озаглавил книгата си „Безкраен празник“, не е визирал моят живот. Защото се оказва, че животът ми е един безкраен празник, само дето аз не зная за това. Живеем в един отвратително наситен информационен океан. Всяка сутрин, когато отворя интернета, разбирам каква веселба ме очаква. Щом видях сватбената ни снимка във Фейсбука на 29 май, веднага осъзнах колко бързо и безвъзвратно са отлетели цели 36 години от първата илюзия в брака. Научният ми принос за този период е, че оборихме третия закон на диалектиката, че противоречието ражда прогреса. А при нас 36 години противоречия и …. никакъв прогрес. Понякога се чувствам токова глупаво, колкото и със сигурност изглеждам. Но навремето не можах да устоя на страстните пориви на мъжът ми, влюбен в софийското ми жителство. Което обаче не му свърши голяма работа, защото дойдохме в Америка и станах неудачник от световна величина, но свикнах и взе да ми харесва това. Не можеш да върнеш пържените яйца в черупката, а обратен път няма, тъй като пицата на видния диетолог Симеон Дянков вече е раздадена и изядена. Предстои гнойните възпаления на политическото съзнание да се пукнат с гръм и трясък и не ми се иска да участвам в тази революция.

Чети още

По червения килим

С посрещането на всеки рожден ден, губим част от младостта си, но получаваме опит и някаква мъдрост (а слд време и граничеща с глупост). Моят мил съпруг, Мики, навъртя нецензурната бройка години според Кама Сутра. Да са му честити! Да беше имал късмет да се роди на 29 февруари, сега щеше да е във възрастта на любовта. Ама уви, не би. Никой не може да избяга от себе си, нито пък да смени посоката на движението във времето. Възползвахме се от поканата на нашата дъщеря Таня и заминахме да посрещнем празника и Великден при нея в Чикаго.

Прочети още