Нова инициатива на фондация “Сърце за България”

*Преводът, директно от поста на Дебора Душко, е направен от Дориана Стафорд

Днес следобед (18 юни), Д-р Джени Митчел-Пъф и аз наблюдавахме раждането на момиченце в клиника за българки и ромки в неравноправно положение. Уоу! Беше еднакво стресиращо и красиво да се види. След като самата аз съм раждала пет пъти, беше трудно да гледам колко много майката се мъчи. Не й дадоха нищо обезболяващо. Оборудването, което използваха ми изглеждаше като да беше от 1920 г. Имах чувството, че съм се върнала назад във времето в някакъв черно-бял филм. Направо нереално.

В България, точно когато майката е готова да роди, тя трябва да стане от леглото и да ходи до друга стая, където ще е раждането (виж видеото). Уф! Можете ли да си представите смяна на стаите и качване на гинекологичен стол, докато сте в такава силна болка? Щом бебето е родено, те не го подават веднага на майката. Вместо това режат пъпната връв, мият, измерват и го повиват в одеялце. От тук майката и бебето имат почивка за два часа в различни стаи, вместо то да бъде кърмено и да е гушнато от майката. Беше ми трудно да наблюдавам прoпускането на такъв специален момент. Единственото, което можех да направя е да си държа устата затворена. Исках да извикам: “Оле, просто й дайте детето!“ Не посмях и дума да кажа, при положение, че си беше чисто чудо да ни разрешат изобщо да бъдем там и да наблюдаваме как стават нещата.

   Когато младата майка най-сетне пое бебето си за няколко минути, аз не можах да се въздържа да не плача с облекчение. Истински красиво! Според мен, след 9 месеца бременност и трудно раждане, няма по-голяма радост от момента, в който моето бебе е най-сетне в прегръдката ми. Това в най-хубавото чувство на света! Беше много трогателно преживяване да съм свидетел, когато младата майка видя детето си за първи път, за колкото и кратко да беше. След което тя беше извозена в тъмния коридор да се възстановява на болнично походно легло.

Осъзнаваме ли колко сме благословени? Аз не мисля.  В САЩ , очакващите и младите майки са глезени и с тях се отнасят като с богини на сътворението. Имаме достъп до последните технологии, източници, оборудване, медикаменти и няколко варианта за намаляване на болката. Родилните стаи са като 5 звезден хотел в сравнение с условията в България.

   Питам се защо съм била толкова благословена да се радвам на такива удобства, когато други жени по света не могат. Нямам всички отговори по въпросите за болката, страданието, бедността, изоставяне и самотност, но едно знам – че не мога да държа изобилните си благословии само за себе си. „Където много е дадено, от там много се изисква“. Това разбиране ме мотивира да търся начини за благославяне на онези, които имат толкова малко.

Д-р Джени Митчел и аз бихме желали да започнем програма чрез фондация „Едно Сърце България“ за осигуряване на очакващите майки с болнични нощници (иначе те са полуголи по време на раждането и след това, защото някои болници не подсигуряват), бебешко одеялце, спално чувалче и пакет памперси. Такива обикновени подаръци ще накарат майките в неравноправно положение да се чувстват подкрепени, особено майките тийнейджъри, които често оставят бебетата си в сиропиталище. Ние се опитваме да спрем изоставянето!

Наричаме това „Проект Люси“ на името на дъщерята на Д-р Митчел, която беше осиновена от България. Люси е само три годишна, има церебрална парализа и е ромка (иначе наричана „циганка“). Персоналът от сиропиталището предсказваха, че тя никога няма да ходи или да яде друго освен пюрета. Само два и половина месеца след осиновяването Люси ходеше и ядеше твърда храна! Това се случва, когато на детето се обръща внимание и е обичано от семейството.

Малко история…в България, ромските сираци със специални нужди имат много нисък процент на оцеляване. В цялата страна, сираци или не, голям процент от ромските момичета стават магистрални проститутки като начин за оцеляване.  Казах на Д-р Митчел, че осиновяването буквално е спасило живота на Люси! С всичко това наум, тя би искала приходите от „Проект Люси“ да бъдат използвани за нови майчински комплекти, както е обяснено по-горе. В допълнение към това, тя предлага помощ за създаване на програма за безплатни преди-раждане класове за

бременни жени, българки и ромки, в неравноправно положение. И пак, нашата цел е да помогнем на тези жени да запазят бебетата си. Също така се надяваме да намалим случаите на вродени дефекти на невралната тръба като осигуряваме за бременните и родилките витамини, богати на фолий, които много рядко се взимат от жените с ромски произход (от там и високият процент на вродени дефекти на невралната тръба).

Много от вас може би се питат как да помогнете с „Проект Люси“. Знаем, че много от вас могат да шият и биха се радвали да ни помогнат. Ако искате да се включите, моля оставете коментар по-долу или ни пратете съобщение до Фейсбук страницата на Едно Сърце България (One Heart Bulgaria). Ще се свържем с вас, когато се върнем в САЩ. Също така се нуждаем от помощ за направата на шини за крака за стотиците деца със церебрална парализа. Или може просто да направите дарение в нашата интернет страница www.oneheart-bg.org.

*Линк към оригиналния пост във Фейсбук , където може да видите видеото и снимките е

Leave a Reply