През последните няколко години името на тазгодишния носител на Златна Игла Иван Донев набира все по-голяма популярност и признание на международната модна сцена. Творческият му път започва от музикална паралелка в гр. Пловдив, преминава през елитната Интернационална Академия за висша мода и изкуство на костюма KOEFIA в Рим, и се настанява трайно на световният моден подиум. Елегантни, поетични, ефирни, модерни и в същото време класически, моделите на Иван грабват вниманието на признати дизайнери в модния бранш, и за кратко време го налагат сред най-популярните нови имена във висшата мода. 

Вглеждайки се в богатите елементи и многопластовите детайли в колекциите, любителят на мода лесно би могъл да проследи преплетените в тях неподправена артистичност, любов към приключения и любопитство към непознатото и екзотичното. В дрехите на дизайнера прозира интереса му към архитектурата, признателността към историята, и реверанса към всяка силна жена, която без колебание демонстрира своята романтична страна и женственост. Сложната естетика на Иван е съставена от преплитането на безуппречно майсторство със съвременни силуети без компромис с тяхната чувствена елегантност. Облечена в тях, всяка дама празнува себе си, своята женска уязвимост и в същото време, женската си сила.

По-просто казано: Иван Донев обича красотата.

– Професионалното ти израстване преминава през занимания с танци и сценография. Поглеждайки назад, кои от твоите ранни интереси и амбиции са ти помогнали да формираш днешната си творческа персона?

– Нека започнем с това, че аз идвам от семейство на таланти и артисти. Рисуването и музиката са ми в кръвта от детството – късметлия съм, че моите дарби да танцувам, пея и рисувам са наследствени и почти всеки един в семейството ми ги притежава.

Не случайно средното ми образование е специализирано в български фолклор и фолклорни танци. Сега считам всяко едно от тези мои занимания за културно богатство и смятам, че няма друго образование, което би ми донесло този добър усет за избор на музика, декори и локация на модните ми изяви. Всяко едно от тези ранни занимания с изкуства ми е необходимо днес и ме кара да се чувствам печеливш в моите модни проекти.

– Как би описал дизайнерската си естетика? Какво искаш да изразиш с дрехите си?

– Много силен елемент за мен е подчертаването на женската красота чрез гърба на моделите. Смятам, че гърбът е една от най-красивите и чувствени части на женското тяло и се старая да го подчертая по съблазнителен, елегантен и невулгарен начин.

Моделите в колекцията ми са вдъхновени един от друг. Това, че в тях са въплатени емоциите и преживяванията ми по време на тяхното реализиране, ги прави още по-уникални. Ако един моден критик разгледа колекцията ми, ще забележи липсата на последователност, отсъствието на единна линия и движеща се философия в нея. От друга страна, ако човек познава начина ми на работа ще разбере, че всеки един от моделите ми носи преживяна емоция и индивидуално вдъхновение. Затова считам, че различното, което правя е именно да вдъхвам емоция във всеки един от моделите ми, която впоследствие да бъде преживявана от публиката, както и от дамите, които я носят.

Вярвам, че жената, която облича моята марка, не я избира защото аз съм различен или ексцентричен, а защото самата тя има нещо общо с моята индивидуалност и вижда себе си в стила, който създавам. Твърдя от личен опит, че голяма част от личностите, които предпочитат дрехите ми, имат подобни на моите емоционалност, чувствителност и житейски поглед. Работейки директно с тях, често сравнявам нашите нагласи и усещам колко много си приличаме.

– Какви творчески принципи следваш в създаването на всяка колекция?

– Истината е, че не използвам конкретни творчески принципи; те са по-скоро в работата ми и в подчертаването на индивидуалността на всеки от моделите ми. Голяма част от тях са уникати, чието създаване не повтарям. Освен това държа на уникалността и персонализацията на текстила и аксесоарите като копчета, ципове и бродерии. Тази индивидуалност на детайла не е никак лесна защото винаги следвам каноните на висшата мода, съчетавайки ги в същото време с иновация без да се отдалечавам от модата, предназначена за по-честа употреба.

Това, че понякога в ревютата ми се наблюдават експериментални детайли не е новост за публиката, но се случва хората да не разбират, че в едно ревю не е задължително всички дрехи да са предназначени за носене. Дизайнерът е креативен професионалист и това, че два пъти в годината има шанс да представи творческите си виждания пред публика, му позволява да покаже креативната си лудост и концептуалните си идеи дори да не са предназначени за носене на улицата. Все пак част от дизайнерската му цел е да покаже модата като форма на изкуство.

– Къде се намираш в момента – в творчески и философски аспект?

– Може би поради факта, че съм млад дизайнер не гледам на модата като на комерсиална професия и индустрия. В момента чувствам, че все още съм на ниво творец и модерен моден философ. Наясно съм, че тази ми нагласа неизбежно ще се променя с времето, но възможността да се впускам в дълбочините на фантазията си и креативните си хрумвания без да се съобразявам с актуалните тенденции, не ме притеснява. Напротив – позволявам си тези творчески волности давайки си сметка, че сега е времето да експериментирам.

Философският аспект на модата като носител на послания ми е особено близък, защото чрез него успявам да предам творческото си послание на хора от всички култури във всички краища на света. Много често моделите ми са посветени на теми, които докосват публиката – например последната ми колекция „Мост между културите“ беше високо оценена от аудиторията на различни държави и култури защото чрез нея успях да покажа как един млад човек като мен може да бъде вдъхновен от далечна и различна от неговата култура. Увлечен от богатството на ислямското изкуство след посещението си в едноимения музей в Доха, Катар, аз реших да посветя времето, труда и любовта си към модата на създаването на тази колекция. Огромният успех, който колекцията пожъна пред международна публика беше своебразно доказателство, че е била разбрана и приета от нея. Това, че модата ми позволява да докосвам хора от всякакви раси, култури и социални обкръжения, ми носи незаменимо удовлетворение.

– В свое интервю Майкъл Корс казва, че „окото на дизайнера трябва да е винаги любопитно“. Какво предизвиква твоето любопитство и какво те вдъхновява?

– Освен, че окото на дизайнера трябва да бъде любопитно, то трябва да е винаги отворено и да може да чете между редовете, и над редовете. Спектърът на моето любопитство е широк, защото аз съм човек, който извлича максимален позитивизъм от всеки аспект на всяка ситуация. Убеден съм, че когато работиш за обществото, ти трябва да си част от него. С удоволствие харча парите си за книги – обичам да чета и да разглеждам фотографски каталози. Любопитен съм да се разхождам вечер по търговските улици и да наблюдавам пред кои витрини се спират хората и в какво се заглеждат. Често заставам до тях като обикновен потребител и се вслушвам в коментарите им за дрехите, които виждат пред себе си.

В допълнение, ако приемем, че окото на дизайнера е окото на добрата критична публика, успяваща да долови дори най-малкия дефект на артиста на сцената, то нашата критика би предотвратила дефекта и показването му пред публика. Смятам, че желанието ми да съм част от обществото, за което работя, ме допълва като дизайнер и ме доближава до хората. Да не забравяме, че никога съм нямал претенциите да се движа с шофьор и лимузина, напротив – с удоволствие ползвам градски транспорт именно заради любопитството си да видя как хората се обличат, как се държат и за какво си говорят. Всяко едно от моите наблюдения е в полза на разсъжденията ми за това в какво общество живея, за да мога по конкретен начин да му предложа добър и адекватен продукт за следващия сезон.

– Важно ли е за един дизайнер да има занимания извън модата?

– За мен заниманията извън модата са важни и полезни. Дизайнерската професия ми позволява да съчетавам любовта си към новото и непознатото с работните ми задължения.  Например, аз обичам да пътувам, да опознавам света и чужди култури, и да се срещам с нови хора. Нагласата ми да съм отворен към света ми дава възможност да го опознавам, да го разглеждам с приемане и изследователско любопитство.

– Освен дизайнер, ти си преподавател по мода в няколко учебни заведения. С какво преподавателската дейност те обогатява?

– Интересно мое странично занимание е работата ми като преподавател в колежи и университети. Контактът ми със студентите е истинско богатство: в техните очи аз съм професор, но в моите те са своебразни учители. Макар, че съм сравнително близко до тяхната възраст, аз се радвам на възможността си да им предам знания. В същото време осъзнавам, че работата ми със студенти допринася за дизайнерското ми развитие, защото всяка тяхна емоция и мнение е интересно за мен. Прекараното време с тях ме обогатява, защото се вслушвам във всичко, което те коментират и ги вълнува.

– Живеем във време, в което  да покажеш пътя към успеха е по-важно отвсякога. Защо уязвимата страна на успеха е необходима?

– Преди да постигне каквото и да е, човек трябва да има цели. Всяка цел има своя път и когато тръгнеш по него, се срещаш с трудности и препятствия, които те изграждат и мотивират. Важно е да помним, че на наше място друг би се отклонил от пътя или би се върнал назад, за да смени посоката. Личната ми цел да стана дизайнер ме отведе по доста стръмен и трънлив път, а големия брой жертви, лишения и компромиси, са инструментите, които ме доближиха до нея.

Създаването на позитивен имидж, успех и собствено разпознаваемо име върви ръка за ръка с трудностите по пътя към успеха. Определено изстраданият успех е онзи, който ти носи истинската радост защото за съжаление, светът е пълен с примери за личности, придобили не изстрадан, а подарен успех. Радвам се, че моят успех е изстрадан и точно процесът на трудното му постигане е ключът към него. Днес, когато говоря за успехите си, аз съм горд и не се срамувам от нищо по пътя си. Ако някой ден трябва да повторя всяка крачка от този дълъг път, аз бих я повторил без колебание защото метафоричните тръни по пътя ми днес са розите по него.

– Кое е по-важно за един дизайнер: да има стабилна творческа гледна точка, на която да не изневерява, или да бъде гъвкав по отношение на модните тенденции?

– Според мен стабилната гледна точка е своебразно поставяне на рамка. Когато се занимаваш с креативна дейност или твориш изкуство, е трудно да стоиш в рамка. Вярно е, че чрез рамката изграждаш стил, който се превръща в творчески подпис пред публиката, но аз предпочитам да съм гъвкав и всестранен. Гъвкавостта е предимство във всяка професия и е особено полезно за творческите дейности. В модата то създава възможности да заявиш своята уникалност и характерно чувство за стил. Този тип гъвкавост провокира неконвенционалното ми мислене и води до създаването на модели, различни от предварителната ми идея. Бивайки гъвкав, успявам да променя бързо идеите си и да ги адаптирам към нови хрумвания. Чрез тази съобразителност често се убеждавам, че нещата се получават по-добре отколкото предварително съм предполагал. Колкото съм по-гъвкав, толкова по-лесно разбирам хората като същевременно им позволявам да разберат самия мен.

– Какъв тип жена харесваш да обличаш?

– Всяка дама е моя любим клиентка. Жените, с които работя, са от всякакъв статус – от нормалната домакиня до бизнес дамата, от тийнеджърката до популярната светска личност. Не се ограничавам до определен тип жена, защото смятам, че критерият за обличане трябва да е стилът на дамата без оглед на това откъде идва и с какво се занимава. Отворен съм за работа с всякакви личности. Разбира се, не се залъгвам, че повечето дизайнери не предпочитат да обличат стройни и високи дами, но според мен манекенските мерки са нереалистично изискване . За мен светът е красив, защото хората в него са различни. Поради тази причина аз никога не съм поставял граници на контактите си с клиенти, нито пък съм ги разглеждал спрямо социалния им статус.

Уверен съм, че в моите дрехи всяка жена може да се почувства женствена и красива. В дрехите, които създавам, дамите са елегантни, но съблазнителни. Облечената в тях клиентка умее еднакво добре да бъде твърда и решителна, когато работи, и да умее да се забавлява през свободното си време. Тя е както самоуверена и независима, така и закачлива и изненадваща. Тя е жена, която не само привлича, но успява да задържи вниманието върху себе си за дълго време.

– Коя дреха е задължителна за дамския гардероб?

– Според мен, роклята е задължителна. Всяка жена трябва да има поне по няколко рокли в гардероба си – ежедневни, делови, коктейлни, вечерни. Нека не забравяме, че роклята е била основен елемент в облеклото на жената през вековете.

Историята на модата в световен мащаб ни показва, че жената е гъвкава и успява да се адаптира във всяка една ситуация така, че да приеме по позитивен и бляскав начин промените в гардероба си. Еволюцията на модните тенденции, женската еманципация и определени социални движения през 20-ти век са повлияли на избора на жената да облече панталона, мъжката риза и сакото. Роклята, обаче, е онази задължителна дреха, към която жените посягат когато искат да подчертаят женствеността си и затова мястото ѝ в гардероба е задължително.

– Каква е дефиницията ти за лукс?

– Дефиницията ми за лукс определено надскача лъскавите неща, които са в най-високата маркетингова линия. Преди всичко луксът трябва да бъде търсен в поведението на хората. Той е нещо, което трябва да разбираме, уважаваме и ценим, а не просто да притежаваме като самоцел. Луксът е синоним на високо качество; той е онзи специаален предмет, който докосва сетивата и сърцето ни.

– В майсторския си клас по мода Марк Джейкъбс учи студентите си, че „модата не е изкуство, а част от изкуството на живота.“ Според теб каква е връзката между мода и изкуство?

– С моите студенти често се шегуваме, че след като Бог е създал Адам и Ева, те първо са се запознали със своя Създател, а след това са се запознал с модата, водени от нуждата да покрият телата си – т.е модата се ражда като необходимост в човешкото съществуване. Ако говорим, обаче, за модата като професионално поприще, подвластно на категории като ‚работа‘ и ‚образование‘, аз смятам, че тя е изкуство, защото е креативна. Всички знаем, че няма изкуство – било то музикално, художествено или литературно, което да не е свързано с дефиницията за креативност. Днес в световните музеи могат да се видят богати модни колекции, които някога са били просто нечии дрехи. Днешното им представяне като музейни експонати е свидетелство за тяхната значимост в историята на модата като изкуство, чиято еволюция може да бъде проследена и разказана.

Не мога да се съглася, че това, което рисувам в скиците си и творя с ръцете си, не е изкуство защото това е моят начин креативно да пресъздам вътрешния си свят, чувствата и мислите си. Прехвърлейки идеите си върху лист хартия, а след това от харията – на манекен, и от манекена – на реални хора, е творчески процес, характерен за изкуството.

– Носител си на множество награди в света на модата, сред които “Excellent Award for Design” от Седмицата на модата в Пекин, статуетка от “Nefertiti International Fashion Festival” в Луксор, “International Fashion Designer” от Чикаго и Златна Игла „Дизайнер на Годината“. Какво ти носят тези призове?

– Давам си сметка, че броят на призовете ми за последните пет години откакто завърших Академията за мода KOEFIA, никак не е малък. Той е свидетелство за растежа ми през тези години и за правилните стъпки, които съм предприел в стремежа си да изкачвам модни върхове. Всеки един от тези призове е признание от света на модата, от големите имена в нея, както и от публиката. Като млад дизайнер гледам на тези награди като на своебразна скала, която отчита докъде съм стигнал в своето развитие.

Зная, че върховете за изкачване в модния бранш са трудни, но аз не се страхувам от тях и уверено ги катеря. За всеки млад дизайнер тези признания са стимул за труда и таланта му; стимул за стремежа му към успехи и лично самоусъвършенстване. Всяка от наградите и грамотите, красящи ателието ми е напомняне колко много умея и докъде се простират възможностите ми.

Автор: Анелия Петрова