10 любопитни вярвания за баба Марта

Празникът на Баба Марта е свързан с посрещането на пролетта и с пожелания за здраве,
плодородие и благополучие. Закичването с мартеници на първи март е многовековна традиция,
която води началото си още от времето на траките.
Ето някои от древните вярвания, които стоят зад този любим български обичай:
Баба Марта е сестра на Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари). Тя винаги е недоволна чко (февруари).
от тях и често се гневи, затова и времето през март месец често се разваля.
На първи март стопанката на къщата почиства основно преди изгрев слънце и простира навън
червена тъкан. Вярва се, че Баба Марта ще се зарадва червена тъкан. на червения цвят и ще бъде благосклонна
към къщата и обитателите й.
Баба Марта е известна с капризния си нрав – Баба Марта е известна с капризния си нрав –когато се смее, слънце грее, а когато се сърди, когато се смее, слънце грее, а когато се сърди,
облаци закриват слънцето – облаци закриват слънцето –затова и хората гледат да й угаждат и да не я гневя затова и хората гледат да й угаждат и да не я гневят. На първи март .
младите хора излизат навън, за да ги види Баба Марта и да се зарадва. Възрастните жени не
излизат, за да не ядосат баба Марта.
Баба Марта е много благосклонна към хората, които носят мартеници. Затова всички се мартеници.
закичват с мартеници, особено малките деца, младоженците или новородените домашни
животни. На някой плодни дръвчета, дръжките на вратите и избите също се слагат мартеници.
Много години, а дори и днес, мартеницата се смята за амулет. Освен че развеселява Баба Марта, а амулет.
хората вярват, че мартеницата предпазва хората, добитъка, къщата и цялото стопанство от
“злите сили” на отиващата си зима.
Мартеницата представлява усукани бял и червен вълнен конец. Белият цвят е символ на конец.
невинност, чистота и радост. Червеният цвят е символ на здраве, жизненост и любов.
Открай време на плодородни дръвчета и на детски ръчички се връзва червен конец, за да
предпазва от зло и да носи здраве. Такава е ролята на предпазва от зло и да носи здраве. червения конец и в мартеницата.
Конците на мартеницата се усукват задължително наляво. Традиционната българска мартеница
включва разни символи: черупки от охлюви (за здраве и сила), скилидки чесън (за предпазване
от зли демони), мъниста (против уроки), или паричка (за благополучие).
Мартениците се носят на китките, на врата като огърлица или на дрехите отляво. В някои лица или на дрехите отляво.
български региони семейното положение определя къде се поставя мартеницата. Неомъжените
девойки носят мартениците си от ляво на дрехите си, ергените ги носят на кутрето на лявата си
ръка, а женените мъже си слагат мартеница в десния чорап.
Човек сваля мартеницата си когато Човек сваля мартеницата си когатовиди цъфнало дръвче и трябва да я върже на дървото, види цъфнало дръвче и трябва да я върже на дървото, за да
бъде то плодородно. В Южна България хората вярват, че бъде то плодородно. мартеницата, носена на китката, трябва
да се свали когато видят летящ щъркел. Ако щъркелът не лети, лятото ще е много мързеливо.
Честита Баба Марта, приятели! Нека се закичим с мартеници и да зарадваме Баба Марта, за да
ни дари със здраве и благополучие!
Източници: Wikipedia, Български традиции и обичаи, BalkanFolk
Автор: Зорница Иванова, http://detstvomoe.com/ Автор: Зорница Иванова, http://detstvomoe.com/

Вашият коментар