Начало   Културни събития    Обяви    За децата    За Сайта   Жълти Страници   Мати Болгария           

Вестник на българите в Детройт

Брой 2, 2009

Ако имате проблем с разчитането на този е-майл или форматирането на вестника е промемено от вашата е-майл програма, отворете вестника директно от www.BulgariansinDetroit.com.

Февруари

Ако студен ти се вижда Февруари
пий си виното със весели другари.
Празника Трифон Зарезан отбележи
и по български се отрежи.
Любовта си този месец докажи,
не се страхувай
с половинката си полудувай.
Обичай и се смей,
танцувай и добре се сгрей!
Настроение, щастие и топлота,
запази си ти до пролетта!

Даниела Дончева, Rochester

Кратки съобщения

22 февруари, 2009 - Ден на българската култура

По традиция, в края на месец февруари библиотеката в Troy е домакин на това културно събитие, организирано от пианистката Ангелина Пашмакова. В програмата е включена част от документалния филм за славянската азбука и българското слово на проф. Аксиния Джурова „За словото”. Филмът е на български език. Кратка лекция и материали на английски език ще бъдат изнесени от Димитрина Колева. Музикалната част включва класически песни от български композитори, изпълнени от мецо-сопраното Candace De Lattra, както и клавирно трио в състав: Sherri Magno - цигулка, Susan Joul – виолончело, Ангелина Пашмакова – пиано. Ще бъде изпълнена камерна музика от Любомир Пипков.
Място: Troy Public Library, 510 Big Beaver, Troy.
Време: от 14.00 до 17.00 часа
Вход свободен. 

Следващото занятие на Школата за български език, традиции и изкуство „Аз съм българче” е на 8 февруари (неделя) от 13.00 до 15.00 часа в библиотеката в Wixom.
Адресът е: Wixom Public Library
49015 Pontiac Trl
Wixom, MI 48393

Ще има и базар на мартеницата, на който може да си купите мартенички.

Промени за притежателите на зелени карти

От 18 януари 2009 г. Department of Homeland Security (DHS) увеличи значително групата чужденци, обект на Програмата за посетители и имигранти в Съединените Щати, US-VISIT (United States Visitor and Immigrant Status Indicator Technology Program). Допълнението обхваща постоянно пребиваващите в страната чужденци или „permanent resident aliens”. Притежателите на зелени карти, наред с посетители от страни с безвизов или визов режим, ще дават отпечатъци и ще бъдат снимани при всяко влизане и напускане на САЩ по въздух или вода. Ако носителите на зелени карти влизат в САЩ по земя, отпечатъци ще се изискват само ако лицето е избрано за допълнителна проверка.

Очаквайте голямото пролетно парти на 28 март (събота) от 20.00 часа в Commerce Township. Ще има много музика, танци и вкусна българска кухня. 
Място: Multi-Lakes Conservation Association
3860 Newton Rd.
Commerce Township, MI 48382
Организатор: Нели Асенова
Очаквайте повече информация в следващите 15 дни на страниците на сайта www.BulgariansinDetroit.com.

Литературен конкурс за деца и юноши от българските общности по света

Държавната Агенция за българите в чужбина обявява тринадесетото издание на Детско-юношеския литературен конкурс «Стефан Гечев 2009» на тема: „ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В БАЩИНАТА КЪЩА…” – КЪДЕ СЕ ЗАВРЪЩА БЪЛГАРИНЪТ, КОЙТО ЖИВЕЕ В ЧУЖБИНА?

Краен срок за получаване: 30 април 2009 г.  
Резултатите ще бъдат обявени след 15 май 2009 г.
Каним да участват деца и юноши на възраст от 6 до 19 г. (от І до ХІІ клас) от всички български общности в чужбина.
Няма жанрови и видови ограничения - всеки участник може да напише върху тази тема есе, пътепис, разказ, стихотворение или жанрово неопределено съчинение.
Писмата с литературните творби трябва да съдържат следната информация за автора:
- лично и фамилно име, точен адрес, учебен клас и навършени години, учебно заведение, телефон и електронна поща за контакт.

Предпочитаме да ни изпращате вашите работи по електронната поща. Ако това не е възможно, използвайте обикновената поща или факса.

Мария Гарева, Държавна агенция за българите в чужбина
Бул."Дондуков" 2а, София 1000, Bulgaria
Телефон: +359 2 935 06 57
Телефон/факс: +359 2 935 06 51
Е-mail: m.gareva@aba.government.bg

От нашата поща

В редакцията се получи писмо от Илиана Георгиева със снимки от училищна проява, в която е участвала дъщеря й Биляна.

Всяка година началното училище William Grace във Farmington Hills организира Вечер на нациите, на която ученици с различен произход представят страните си. Тази година имаше представители на африкански страни, Албания, Аржентина, Доминиканската Република, Индия, Ирак, Китай, Колумбия, Мексико, Полша, Румъния, Русия, Сърбия, Шотландия и Япония. Най-богата беше масата на България, представена от първокласничката Биляна Георгиева. Биляна изложи български икони, сувенири, пари, книги, носии, гайда, табло с информация за България, знаменца, мартеници, мускалчета с есенция от българска роза, както и компютър, който показваше народни танци и песни. Не липсваше дори традиционната баница.
Тази хубава идея на училището се подкрепя и от родителите на децата. Както казва майката на Биляна, Илиана Георгиева, «Толкова много народности, събрани в едно училище! Това се казва Америка! Така светът ще знае, че България и хората й са с много високо качество. Не да оставаме в сянката на големите европейски страни или да ни бъркат с републикa на бившия Съветски съюз, а да имаме своя образ - Българския и без да се срамуваме да казваме ние и нашите деца: "Горд съм , че съм Българин!"»

Очакваме писма с прояви и на други български деца.
От редакцията на www.BulgariansinDetroit.com

Илиана и Биляна

Изложба на Илиана и Биляна

От мястото на събитието

Бих искала да напиша два репортажа за две наши съгражданки, които с уменията си предизвикаха много приятни емоции в мен. А се надявам, че същото са изпитали и останалите присъстващи. Събитията са различни, но ги обединявам под общ знаменател, тъй като и двете имаха много общи цели и замисли. Като прибавя и много общите им качества перфекционизъм и патриотизъм - крайният резултат е повече от ясен. А вярвам, че всички, които ги познават са убедени в това. В случая визирам Илиана Георгиева и Диана Чолакова.
В училището на Билянка Георгиева децата трябваше да направят презентация на държавата, от която са корените им. Предполагам, че тези, които познават семейство Георгиеви, могат да се досетят какво представляваше Билянкината експозиция. На компютър се вихреха кръшни хора, от тавата с вкусната баница се носеше апетитен аромат, автентичните български носии привличаха погледите на всички. Не липсваха православни икони, национални знамена, пирографирани сувенири, цървули, гайда, български книги, пари, изгледи от страната ни, информационно табло с картата на България. Опитвах се да се сетя за нещо, което символизира нашия бит и култура, и което липсва на експозицията им. И не можах да намеря такова. Сякаш пред мен седеше една умалена България, пренесена в шепа през океана. И като за финал имаше тениска с надпис "Горд съм да съм българин". В този надпис беше синтезиран целият патриотизъм, който цари в това семейство и българският дух, в който се възпитават и трите им деца.
Освен у дома това чувство се доразвива и в българската школа, под вещото ръководство на Диана Чолакова, а Билянка е една от най-редовните и старателни ученици. На 11 януари сбирката на Школата се състоя в дома на Диана и Боян. Лошото време и дебелият сняг изчезваха, стопени от слънчевите усмивки и топлия прием на домакините.
Според мен да бъдеш учител не е професия - това е призвание. Това е нещо, което трябва да носиш вътре в себе си, ако искаш да задържиш детското внимание и да завладееш детските сърца. А в това отношение Диана е изключителна. Нейните занятия удивляват с неизчерпаемото й въображение и енергия. Нищо при нея няма рутинност. Никога нищо не се повтаря или отегчава групата. Всичко е чудесно дозирано и съобразено с възрастовите особенности на децата. Учудващо е умението й да вплита елементите на обучение по български език и история, с честване на съответния празник от календара. Битът и традициите на народа ни се разиграват пред очите на децата по лесно достъпен начин, така че да оставят трайни следи в детското съзнание за запазване на българщината. Към всичко това трябва да прибавя и огромния реквизит, с който разполагаше, за да интерпретира както сценките от кукления театър, така и честването на Йордановден с ритуалното хвърляне на кръста. Родителите бяха много приятно впечатлени, когато децата показаха първите написани от тях думи.
Голямо удоволствие беше за нас възрастните да опитаме от разнообразните кулинарни  деликатеси, повечето приготвени от Боян.
Предполагам, че всички останаха доволни от ползотворния и интересно прекаран ден, за което сме благодарни на любезните домакини. Благодарим ви, Диана и Боян, за удоволствието, което ни доставихте.

Емилия Димитрова, Dearborn

Разхвърляни мисли

На 26 януари хореографката Илиана Божанова за първи път пристигна в Детройт, за да преподава български народни танци. Въпреки че писахме за събитието и във вестника и на сайта, на събитието имаше само двама българи! За мен е необяснимо как повече от 30 американци бяха там, а нито един българин не се «обърка» и не намери няколко часа време, за да поиграе или да погледа народни танци! Дали сме толкова заети или не ни пука за българското? Наскоро един познат ми каза, че Ботев е казал навремето: «На българите в чужбина не им трябват вестници, а шкембеджийници». В Детройт дори и ресторант си нямаме. Нито магазин, нито църква, нито клуб. Защо е по-лесно да събереш българите за американски празник или концерт на фолк-певица, отколкото за образователен семинар или концерт с класическа музика? Какво ли би казал Васил Левски? Съгласни ли сме да се претопим с американците и да загърбим вековната българска история? Или просто така се получава. Или просто не искаме на направим нещо по-различно. Ами ако Левски си беше стоял на топло до огнището, къде щеше да е България сега? Сега не е нужно да вдигаме въстание, а просто да подкрепяме българското така, както другите народи в САЩ го правят. Защо от толкова много български семейства в Метро Детройт не повече от 25 деца са посетили поне едно занятие на Школата за български език, изкуство и култура?
Може би, за да опровергае черните ми мисли е материалът по-горе за малката Билянка. Само така Биляна – представяй гордо името на България.

Даниела Начева, Sterling Heights

Клуб „Направи си сам”

Имаше едно време в България кръжоци и клубове за деца. Там сръчните малки ръце създаваха къщички за врабчета, бродираха, строяха кораби и самолети ... и какво ли още не. Сигурно от този социалистически опит са се поучили и магазините в САЩ - Home Depot и Lowe’s. Всяка първа събота на месеца от 9 до 12 ч., малчуганите могат да направат малък проект в Home Depot. Дават им се работни престилки и материали за проекта, пуканки, бисквити и сокчета. Последната придобивка на сина ми са дървени подпирки за книгите в библиотеката.
Всяка втора събота на месеца от 10 до 12 ч. е ред на Lowe’s. Проверете дали магазините във вашия район предлагат тези безплатни занимания, чудесни за студеното време. Забавлението е още по-голямо, ако отидете заедно с приятелите си. Вижте по какви проекти ще работят децата през февруари на сайтовете на Lowe's https://www.lowesbuildandgrow.com/ и Home Depot http://www.homedepot.com/webapp/wcs/stores/servlet/ContentView?pn=Kids_Workshops&langId=-1&storeId=10051&catalogId=10053.

Велеслав Начев, Sterling Heights    

в Хоме депо

„Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени сили”
                                  Васил Левски

Човек трудно би повярвал, че тези думи са изречени не в навечерието на равноправното членство на България в Европейския съюз, а в едно размирно и тежко време на робство. Те звучат актуално, в хармония с модерната тематика за мястото на страната ни в Европейската общност. Само велик ум може да съзре в далечината на времето бъдещата пътека за идните поколения.
Всяка година през месец февруари сме свикнали да честваме годишнината от обесването на Апостола и да се изнасят доклади за него - революционера, идеолога, патриота, емблематичната фигура за нашата история. Този път обаче ще се опитам да изнеса някои факти, с които да разсея дезинформацията, която тенденциозно се разгласява.
Мисля, че е крайно време да се реабилитира паметта на поп Кръстю като предател на Левски и да се очисти името на българската православна църква от това срамно петно. Според някои проучвания предателство не е имало. До последно турците не знаят кого са заловили. При залавянето му Левски притежава редовно тескере за пътуване дадено му от Добри Койнов от Ловеч, но го гълта, за да го скрие. Откаран е в Търново, за да бъде разпознат. Чак там става ясно кой е той. При Къкринското ханче отиват едва няколко заптиета, а в случай, че са знаели кого залавят, подобна малочисленост не би била логична. Доказа се също така, че поп Кръстю не е имал никаква информация за плановете на Левски.
Левски

Искам да обърна внимание на един друг аспект, а именно спора за гроба на Левски. Дискусията около твърдението, че тялото на Васил Левски било препогребано в олтара на софийската църква „Света Петка Самарджийска” до голяма степен изясни несъстоятелността на лансираната и твърдо отстоявана от Николай Хайтов теза. Много публикации посочиха ред неверни твърдения - смесването на двете софийски църкви „Света Петка Стара” и „Света Петка Самарджийска”, опита да бъде оспорена достоверността на дневника на разкопките и направената експертиза и прочие и в общи линии доказаха, че твърдението за препогребването не почива върху достоверни данни. Тезата на Николай Хайтов е следната: Христо Хамбарков – Гъската, Илия Джагаров и поп Кръстю Стоилов са хората, които тайно вземат тялото на Апостола от позорните софийски гробища и го погребват в олтара на църквата „Света Петка Самарджийска”. Нека си представим следното: тримата участници, с риск на живота си, свалят тялото от бесилката и го погребват в олтара на църквата. Идва Освобождението. Левски е обявен за национален герой. Тримата извършители на тази благородна постъпка си траят и никой от тях до края на живота си не споменава за подвига, който са извършили. Не звучи реално, нали?
Първият източник на Хайтов е публикацията на Никола Станчев във вестник „Мир” от 1937 г. Какво прави впечатление? Никола Станчев е мълчал за сензационните сведения, до които се е добрал от устните показания на съпругата на Илия Джагаров и чак след нейната смърт излиза с публикацията. По този начин той пропуска възможността твърденията му да бъдат потвърдени или оповергани от първоизточника. Защо?
Биографичните сведения за Илия Джагаров публикувани през 1899 г. (време, в което Ботевия четник е жив и здрав и съответно е в състояние да потвърди или отрече изнесеното) сочат, че той е заминал за Влашко през 1862 г. и до 1876 г. не се е връщал в България. Така че повече от ясно е, че той не е бил в България по време на залавянето на Левски.
Предполага се също така, че от обесването до свалянето на Левски от бесилото и пренасянето му на гръб в чувал до църквата са изминали повече от 16 часа. Антрополозите могат да направят заключение какво представлява трупа след толкова време при минусовите температури и с ръце, завързани на гърба. Тялото, намерено вкопано в олтара на църквата през 1956 г. е на християнско погребение и ръцете са скръстени пред гърдите. При вкоченения труп на Левски това би било възможно само ако ставите се счупят с брадва или тялото се вари до омекване на сухожилията. Но такива условия не е имало, а и по трупа няма данни за това.
Много са още агрументите и фактологическият материал, които потвърждават несъстоятелността на Хайтовата теория, но мисля, че и това е дотатъчно, за да обоснова твърденията на историци и археолози. Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините. Спорът няма официално решение и до днес. Надявям се историческата правда да надделее над неаргументираните твърдения на лаиците.
През януари 2007 г. Васил Левски единодушно и заслужено е обявен за най-великия българин на всички времена в изследване на Българската Национална Телевизия.                           

Митко Димитров, Dearborn

Време е за данъчните декларации

Ако сте добросъвестен гражданин и редовно плащате данъците си, сигурно ви е известно, че до 15 април трябва да подадете данъчната си декларация за получените лични доходи през 2008 г. Има няколко новости, на които ще обърнем вниманието в следващите редове. Най-напред е т.н. Recovery Rebate Credit, който мнозина получиха още миналата година - по $600/човек и още $300 за всяко дете. Понеже сумите, които се изплатиха миналата година бяха изчислени на базата на доходите за 2007 г., сега ще се направи ново изчисление с доходите за 2008 г. и ако не сте взели максималната сума, ще получите разликата. Ако сте взели повече, няма да я връщате. Така ако ви се е родило дете през 2008 г. също очаквайте малка инвестиция от правителството.
Тези, които са закупили първата си къща между 8 април, 2008 и 1 юли, 2009 г. ще имат право на „Жилищен кредит”. То си е направо безлихвен заем в размер на $7,500 или 10% от стойността на къщата, който трябва да се върне за 15 години. Ето така и парите за ремонт са осигурени.
Ново тази година е, че хората, които попълват традиционни декларации (със standard deduction) и нямаха достатъчно разходи от рода на медицински, данък сгради (property taxes), лихви по заем за жилище, дарения (или т.н. itemized deductions) сега ще могат да вземат кредит за данъците, които са пратили за къщата. Това се отнася и за тези, които са под наем. Максимумът е $500/човек или $1,000 за семейство (married filing joinly).       
Новотo за Мичигън е, че хората, които получават кредит за ниски доходи (Earned Income Credit) от правителството ще получат още 10% от тази сума от щата. За 2008 г. е определено да плащаме 4.35% данък, който да отиде в хазната на местното управление. Ако живеете или работите в Детройт, Pontiac, Hamtramck, Highland Park, Grand Rapids, Lansing и някои други градове ще трябва да попълните и декларации за тези населени места (local tax returns).
Ако всичко до тук ви звучи неясно или като на „гръцки”, значи е време да позвъните на специалист, който да изготви данъчната ви декларация професионално:
Иван Сарафов, Wixom  – (248) 787-0036
Даниела Начева, CPA, Sterling Heights – (586) 264-1557

Първото бебе на 2009

Първото българско бебе за 2009 г. се роди на 8-ми януари. Това е Виллиан Венциславова Нейкова от Waterford. Тя тежеше цели 4.050 кг и беше дълга 53 см! Браво на мама Наси и татко Венци. Най-много се радват на малката принцеска кака Ния и батко Христо.

Честито!

 


ДЕТРОЙТ В КРИЗА

Сред най-следените от световната общественост новини през последните няколко месеца е спасяването на американската автомобилна промишленост. Само седмица преди края на 2008г. General Motors (GM) и Chrysler получиха помощ от администрацията на Джордж Буш в размер на 17.4 млрд. долара. Сумата е част от 700 млрд. долара, отпуснати по плана за спасяването на Уолстрийт и ще позволи на автомобилостроителите да оцелеят до м. март тази година Обявеният като спасителна сламка за финансовата система пакет от мерки е основен източник на надежда на автомобилната индустрия, която получи уверения, че може да разчита на нисколихвени заеми за 25 млрд. долара. Близо 13 млрд. от тях бяха отпуснати преди изтичането на миналата година.
Финансовата криза удари особено силно автопроизводителите, чийто бизнес е силно зависим от заеми. Кредитните пазари замръзнаха още в началото на миналата година, а много банки значително намалиха или дори спряха отпускането на заеми. В резултат на този застой производителите и доставчиците на части също не могат да получат свежо финансиране. От своя страна, автомобилните дилъри също не разполагат със свободни капитали, с които да финансират дейността си. В същото време за потребителите е все по-трудно да получат кредит за закупуване на нов автомобил. Кредитната криза удари производителите във възможно най-лошия момент: заради скъпия петрол намаляват продажбите на традиционните за държавата SUV-та.

ЦЕНАТА НА ПОМОЩТА

            Според споразумението с американския Конгрес, в замяна на получената помощ Големите Три – General Motors, Chrysler и Ford - трябва да започнат мащабно преструктуриране на дейността си и да декларират план за своето спасение до март 2009г. В противен случай те ще бъдат принудени да поискат защита от кредиторите си, обявявайки фалит, което би довело до сигурен колапс на трите компании. Ефектът от това не би се ограничил единствено с допълнителни 3 млн. безработни, които биха загубили работата си. Резултатът ще е катастрофа за и без това агонизиращата американска икономика.
"Икономическите ми съветници вярват, че колапсът на автомобилните ни компании ще се усети в цялата ни икономика. Не е отговорно да оставим индустрията да фалира", заяви президентът Буш след обявяването на помощта. Той допълни, че сега е ред на групите да вземат тежки решения за реформиране на индустрията. Производителите продължават преговорите с профсъюзите, които протестират най-вече срещу поисканото изравняване на заплатите им със заводите на чуждестранните автогиганти в САЩ. Синдикатите нарекоха "несправедливи" условията от държавата за отпускането на финансовата помощ. 

            Въпреки оптимистичните прогнози на мнозина икономисти, един аспект от автомобилната промишленост не може да бъде спасен. Детройт на Американската мечта, щатът на тежкия метал, на дългосрочната кариера и оптимизма, е вече част от миналото. Само допреди няколко години Детройт беше синоним на просперитета, един от малкото щатове, които не се нуждаеха от допълнително държавно субсидиране. Началото на този рай за автомобилните работници и техните семейства полага легендарният Хенри Форд, който вдига възнаграждението на работниците в неговите заводи от средното за страната 3.00 долара на 5.00 долара на час през 1914 г. Ако и да скандализира тогавашните капиталисти, Форд решава, че това е необходима стъпка към постигането на крайната му цел – масово производство на достъпни коли за работещите хора. Автомобилната промишленост замира по време на Голямата депресия - ера, която полага началото на работническите синдикати, но се възстановява бързо през Втората Световна война, когато производството на тежката военна продукция е съсредоточено в Детройт. Отварянето на нови работни места и липсата на дискриминация в автомобилните заводи е основна причина за миграцията на хиляди цветнокожи работници от южната част на страната.
Детройт утвърждава статута си на индустриален лидер в следвоенните години, когато настъпва бум в търсенето на автомобили. В тези години автомобилните компании успяват да продават почти всичко, което произвеждат, като в същото време задоволяват изискванията на United Auto Workers. Професията на  автомобилния работник се превръща в синоним на престиж и индикатор за стабилни доходи. Според Джон Плант, президент на производителя на автомобилни части TRW, Детройт е нещо много повече от индустриален гигант, това е “най-големият експеримент в сферата на социалното преразпределение, на което държавата е била свидетел.”
Упадъкът на автомобилната промишленост, обаче, струва скъпо на американския данъкоплатец. Само за последните 15 години, GM изплаща 103 милиарда под формата на пенсии и здравна застраховка на пенсионираните от заводите си работници. “Тези цифри са били изчислявани преди десетилетия, когато пенсионираните автомобилни работници са живеели сравнително кратко след пенсионирането си на 65 годишна възраст. Днес работещите в същите заводи се пенсионират по-рано и живеят значително по-дълго,” казва Ван Конуей от консултантското бюро по кризисно управление „Conway MacKenzie & Dunleavy”. Здравното и пенсионно осигуряване на бивши и настоящи служители на фирмата оскъпяват с около 2000 долара всеки нов произведен автомобил.
Особено ироничен е фактът, че през последните две години Детройт успя да изпълни дългогодишната си цел да подобри качеството на продукцията си, доближавайки го максимално до качеството на произвежданите в Япония Хонда и Тойота. Произвежданите в момента американски автомобили са по-конкурентноспособни от всякога по отношение на двигатели, електроника и дизайн. Тази година едни от челните места в ежегодната класация на J.D.Power са заети от Кадилак CTS и новият Форд  F-150. Според президента на GM Рик Уейгонър, ръководената от него компания е особено уязвима не поради “некачествени продукти, лош бизнес план или дългосрочни стратегии. Основната причина за упадъка се крие в глобалната финансова криза.”
Световната финансова криза обаче не попречи на плановете за обещанията за високи доходи в автомобилната сфера. В резултат на споразумение, сключено през 1997 г. между UAW и мениджърите на компанията, през тази година работниците на Форд ще получават средно по 53 долара на час. Тази сума обаче е много под средното заплащане от 71 долара на час, което членовете на синдиката получаваха доскоро. За съжаление, тези нови условия са обект на недоволство както от страна на членуващите в профсъюза работници, така и от страна на политиците, които се противопоставят на идеята за държавно субсидиране на промишлеността. В реч пред Конгреса през м. декември 2008 г. републиканският сенатор Ричард Шелби от Алабама посочи високото заплащане на синдикалистите като основна причина да гласува против държавните помощи за автомобилната промишленост.

КАК СЕ СТИГНА ДОТУК?

            Според мнозинството от финансови и индустриални експерти, неспособността на американските автомобилни производители да фокусират усилията си върху производство на малки и икономични коли, поддържаните високи цени на пазара, както и алчността на автомобилните синдикати са сред водещите причини за краха на индустрията.
Интересен пример за липсата на конкурентност е сътрудничеството на GM с Тойота по специално създадената за целта програма New United Motor Manufacturing Inc. (NUMMI), с цехове във Фремонт, Калифорния. Стартиралото през 1984 г. сътрудничество между двата автомобилни гиганта използва материалната база на GM, системата на продукция на Тойота и членуващите в UAW работници. За кратко време японските специалисти и използваните от тях системи за продукция превръщат западащия до този момент калифорнийски завод в един от най-добрите в страната. Специално организирани екскурзии предлагат на жителите на Детройт да посетят новото индустриално чудо, а експерти в бранша подхвърлят, че примерът на NUMMI трябва да бъде внедрен и на други места.  За съжаление, NUMMI остава единичен експеримент, а лидерите на американските автомобилни заводи не успяват да забележат най-важната част от японския модел на работа: Тойота превръща работната сила в интегрална единица за подобряване на работната система. Работниците от NUMMI са много повече от работни единици; японските инженери използват инвентаризационна система, според която неправилно инсталираните или изхабени по време на работа части трябва да бъдат презакупени отново. Това води до повишена прецизност и внимание към детайла от страна на работниците, които се чувстват лично отговорни за качеството на полагания от тях труд. През 80-те години и в началото на 90-те на миналия век, обаче, идеята за пълно доверие в качеството на работа на средния автомобилен работник се оказва неприемлива за Трите Големи, за които печелившата стратегия на NUMMI се оказва недостатъчен аргумент.
Друг голям проблем на корпоративната култура в Детройт е старомодната система на управление. За последните десетилетия, подходът на управление следва принципа “план – команда – контрол”, чийто пионер е легендарния Хенри Форд. Мениджърската йерархия на GM, създадена от особено успешния ръководител на компанията Алфред П.. Слоан през 20-те години на миналия век, продължава да функционира и до днес. Според нея, създаването на нови продукти, дизайнът на поточната линия и решаването на проблеми в хода на работа са отговорност на мениджърите. Единственото изискване към работниците е да следват правилата на работа и нарежданията на висшестоящите.
Вместо да концентрират усилията си в разработване на нови продукти, детройските босове фокусират вниманието си на търговия с готови продукти и марки. Бившият президент на GM Роджър Смит купува Hughes Aircraft, EDS  и 50 процента от акциите на Saab. Неговите наследници закупуват Hummer, 20 процента от Suzuki, както и 20 процента от Fiat с условието да бъдат закупени и останалите 80 процента от акциите му или да се продадат притежаваните 20 процента. Скоро след подписването на договора, GM продава двадесетте процента на Фиат на трета компания, губейки 2 млрд. долара от неуспешната сделка.

АНЕЛИЯ ПЕТРОВА

/Продължава в следващият брой/

телевизия

$19.95 на месец $29.95 на месец $35.95 на месец
Канал 1, Фен Тв, 7 Дни. 11 Български Тв канала 17 Български тв канала и още нещо

Можете да коментирате статиите от вестника на нашия форум тук.

Броя подготвиха: Даниела и Велеслав Начеви
Редактор: Димитрина Колева

www.BulgariansinDetroit.com, e-mail: info@bulgariansindetroit.com, 586-219-8710

Благодарим за финансовото съдействие на:

Мати Болгария


Мати Болгария, P.O. Box 5662, Dearborn, MI 48128.
e-mail: matibgdetroit@mail.bg

Фирма "Биляна" (248) 939 0401 - Резервации за самолетни билети, ваканционни пакети, хотел, наемане на кола. Преводи и легализация на документи.

Абонамент

Пишете ни на е-мейл адрес: info@bulgariansindetroit.com